Детайли, фантастика и истории от Сиан

Детайли, фантастика и истории от Сиан

Blog Article

Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен.

Тоя разговор, станал с нисък глас, биде чут обаче и от другите в кафенето.

— Честито, челеби! — поздрави го и Али чауш с едно небрежно, широко темане, па се извърна пак към събеседника си и продължи лакомия разговор.

И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:

Тръгнахме ние, отначало кротко, в спокойно темпо, видя ме тя, че съм ок и каза:

Туроператорът не носи отговорност за туристи, които не са допуснати от гранични власти.

След това ще бъдете извозени до железопътната гара, където ще се качите на влак Сиан-Пекин.

С годините докторът напълнява и става по-земен човек. Спектаклите в дома на Туркини вече не са му интересни, за разлика от парите и домашния комфорт.

Оттам излиза заек и те си мислят, че от тяхното яйце се е излюпило малко камилче. Заекът се крие в гората и тогава празноглавците намират за най-добре да отсекат цялата гора. Следват още небивали ситуации. В края тримата глупаци падат в дол, защото мислят, че ??????? ?? ???? мъглата на върха на планината е памук за търкаляне.

Турчинът се извърна неволно към черното сако на Апостола, па почна да се разговаря за дребни работи с Ковачева.

Кой беше другият, черният италианец в карнарските кривини, не узнах; но няма съмнение, че и той беше апостол. 

Кога само стигнахме в Троян, аз попитах пак единия другар:

Единият да тегли към минор, другият – към мажор.” Така Иван Станков представя книгата си с разкази “На два гласа” (изд. “Хермес”).

Ковачев пред вратата на Илчовото кафене изглеждаше смутен тия жертви на турската дивотия.